Невероятно, но факт! Ползата от ушната кал

Ушната кал едва ли е сред нещата, за които човек обича да говори. Повечето хора я свързват с неприятно усещане и необходимостта от почистване. Оказва се обаче, че тази на пръв поглед незначителна субстанция притежава забележителни свойства. Тя е едновременно лепкава и хлъзгава, може да поглъща вода и дори да попречи на насекоми да проникнат в ушния канал.

До тези изводи достигат учени от Технологичния институт на Джорджия в САЩ, които решават да изследват един любопитен въпрос: как ушите на бозайниците се предпазват от насекоми, след като представляват сравнително открит вход към тялото?

Резултатите са публикувани в научното списание Soft Matter, а професор Дейвид Ху, един от авторите на изследването, разказва за необичайните експерименти в статия, публикувана от The Conversation и британския вестник The Independent.
Мравки в лабораторията разкриха тайната

За да проверят защитните свойства на ушната кал, изследователите използват мравки, известни със способността си да се катерят по най-различни повърхности.

Първоначално учените събират ушна кал от починали животни, сред които прасета, овце и зайци. По-късно се обръщат и към приятели и роднини, които предоставят човешки проби.

Експериментът започва с обикновен стъклен съд, чийто ръб е покрит с ушна кал. Целта е да се установи дали мравките могат да преминат през този слой.

Резултатът изненадва изследователите.

Когато повърхността на ушната кал е грапава, насекомите успяват да се придвижват, макар и по-бавно. Но когато слоят е гладък, те губят сцепление и падат.

Причината се крие в устройството на крачетата им. Мравките използват миниатюрни нокътчета, за да се захващат за неравности, а върху гладки повърхности разчитат на специални прилепващи структури.

Ушната кал затруднява именно този втори механизъм.
Капан, от който насекомите трудно се освобождават

Следващият експеримент е още по-интересен.

Учените изграждат тесен тунел с размери, наподобяващи човешкия ушен канал, и покриват вътрешността му с ушна кал.

Когато мравките преминават през него, субстанцията полепва по телата и крачетата им.

Насекомите започват усилено да се почистват, като прекъсват движението си, за да отстранят неприятния материал. Дори след няколко минути обаче част от него остава по труднодостъпните места.

Така учените установяват нещо необичайно: ушната кал може едновременно да затруднява захващането на насекомите и да полепва по тях.

Това двойно действие я прави особено ефективна физическа бариера при лабораторните опити.
Как нещо може да бъде едновременно лепкаво и хлъзгаво?

Обяснението се крие в състава и микроскопичната структура на ушната кал.

Тя съдържа липиди, секрети от жлезите и отделени кожни клетки. Под микроскоп наподобява пореста структура с множество миниатюрни кухини.

Именно тези кухини поглъщат влагата, която мравките използват, за да се закрепват върху гладките повърхности.

Когато течността бъде абсорбирана, крачетата им губят сцепление.

В същото време ушната кал притежава вискозни свойства, благодарение на които може да се задържа по стените на ушния канал и да полепва по чужди тела.

Изследователите установяват още, че тя може да погълне количество вода, достигащо приблизително два пъти собственото ѝ тегло, без да загуби способността си да се задържа върху повърхността.

Това свойство вероятно има значение и за регулирането на влагата в ушния канал, макар механизмите на защита срещу инфекции да изискват допълнително изследване.
Ушите умеят да се почистват сами

Една от най-любопитните подробности в изследването е свързана с естественото отстраняване на ушната кал.

Човешкото ухо притежава механизъм за самопочистване, който работи постепенно и почти незабележимо.

Кожата в ушния канал се придвижва бавно навън, като изнася стария материал към отвора на ухото. Процесът, известен като епителна миграция, продължава приблизително осем до десет седмици.

През това време ушната кал постепенно изсъхва, става по-крехка и се разпада по-лесно.

Движенията на челюстта при говорене и дъвчене също подпомагат естественото ѝ отделяне.

Според учените това позволява в ушния канал да се поддържа сравнително тънък защитен слой, без той постоянно да се натрупва.

Прекомерното натрупване обаче може да доведе до запушване и намален слух, затова при подобни оплаквания е необходима консултация със специалист.
Защо лекарите не препоръчват дълбоко почистване

Откритието напомня за нещо, което специалистите по ушни болести отдавна подчертават: ушната кал изпълнява полезни функции.

Тя смазва кожата на ушния канал, улавя прах и други частици и участва в естествената защита на ухото.

Използването на клечки за уши дълбоко в канала може да избута натрупания материал навътре, да раздразни кожата или да увреди тъпанчето.

Затова обичайните препоръки са да се почиства само видимата външна част на ухото, а при запушване, болка или проблеми със слуха да се потърси медицинска помощ.

Новото изследване добавя още една възможна причина да не се отстранява излишно естественият защитен слой.

Важно уточнение е, че експериментите показват действието на ушната кал срещу мравки при контролирани условия. Те не доказват, че тя може да спре всички видове насекоми или че напълно предотвратява проникването им в човешкото ухо.
От човешкото ухо до нови средства срещу вредители

Най-интересното приложение на откритието може да се окаже далеч извън медицината.

Изследователите предполагат, че физическите свойства на ушната кал биха могли да вдъхновят разработването на нови материали за контрол на насекомите.

Днес много средства срещу вредители разчитат на химически вещества или лепкави капани. Учените търсят алтернативи, които да възпрепятстват придвижването на насекомите чрез структурата на самата повърхност.

Екипът вече е създал изкуствен материал, който имитира физическите характеристики на ушната кал.

При опитите мравките изпитват сходни затруднения, когато влизат в контакт с него.

Засега производството на подобен материал е твърде скъпо, за да се използва масово. Учените обаче смятат, че принципът може да намери приложение при разработването на по-безопасни бариери срещу насекоми, които не разчитат на токсични вещества.

Това би било особено интересно за селското стопанство, защитата на определени съоръжения и създаването на нови функционални покрития.

Откритието показва колко сложни решения е развила природата за проблеми, които на пръв поглед изглеждат незначителни. Вещество, което ежедневно отстраняваме, може да се окаже вдъхновение за нови технологии.

standartnews.com