Изследване: Характерът може да предскаже колко дълго ще живеем
Определени личностни черти могат да се окажат не само определящи за поведението и начина ни на живот, но и за продължителността на живота ни, сочи ново изследване, публикувано в списанието Journal of Psychosomatic Research. Учените установяват, че хората, които се описват като организирани, активни и отзивчиви, имат значително по-нисък риск от преждевременна смърт в сравнение с онези, които се определят като напрегнати, импулсивни или емоционално нестабилни.
Проучването е проведено от екип от Университета в Единбург и включва анализ на база данни с над 22 000 участници. Изследователите използват стандартната система за оценка на личността, известна като „Голямата петорка“ (OCEAN), която включва откритост, съвестност, екстровертност, доброжелателност и невротизъм. Вместо да се фокусират върху тези широки категории, учените разглеждат отделните подчерти – фини различия, които се оказват по-точни индикатори за дълголетието.
„Точността на прогнозите за смъртността практически се удвоява, когато анализът се направи на ниво отделни черти, а не на общи категории“, обяснява професор Рене Мьотус, специалист по личностна психология от Университета в Единбург и съавтор на изследването. „Това означава, че начинът, по който мислим, чувстваме и действаме, може да влияе на дълголетието ни по различни механизми – при някои това е свързано с емоционалната регулация, при други с поведението и здравните навици.“
Резултатите показват, че хората, които се описват като „активни“ и „енергични“, имат с около 21% по-нисък риск от смърт в сравнение с останалите участници, независимо от възрастта, пола или здравословното им състояние. Подобна връзка се наблюдава и при тези, които демонстрират съвестност, организираност, прецизност и склонност към отговорно поведение.
От друга страна, склонността към тревожност, импулсивност и резки промени в настроението е свързана с по-висок риск от здравословни проблеми и преждевременна смърт. Според учените, това вероятно се дължи на факта, че хората с по-висок невротизъм често имат по-високи нива на стрес, нарушен сън и по-малка склонност да поддържат здравословен начин на живот.
Психологът и когнитивен учен д-р Джон Франсис Лийдър коментира, че резултатите потвърждават добре познатата връзка между психичното и физическото здраве. „Определени модели на мислене и поведение могат директно да повлияят на благополучието и способността на човек да се грижи за себе си. Осъзнатото отношение към здравето и редовните превантивни мерки могат реално да удължат живота“, казва той.
Според експертите, макар личностните черти да се формират сравнително рано и да са устойчиви във времето, те не са напълно фиксирани. Изследвания на Американската психологическа асоциация показват, че характерът може да се променя под въздействие на съзнателни усилия, психотерапия или промени в начина на живот.
„Дори хора, които се определят като тревожни или апатични, могат да развият повече организираност и оптимизъм чрез практика и подкрепяща социална среда“, коментира д-р Лийдър.
Според професор Мьотус подобни изследвания ще придобият все по-голямо значение с развитието на персонализираната медицина и изкуствения интелект. „Ако оценяваме характера с по-голяма прецизност, ще можем не само да предвиждаме психични и физически рискове, но и да предлагаме индивидуални стратегии за превенция и лечение“, посочва той.
В дългосрочен план учените предвиждат, че подобни личностни анализи ще намерят приложение не само в медицината, но и в образованието, кариерното консултиране и психичното здравеопазване. Макар резултатите да са обещаващи, авторите подчертават, че това е „доказателство на концепцията“ и ще бъдат необходими допълнителни проучвания, за да се потвърди до каква степен личността може да бъде надежден показател за дълголетие.
