Руската инвазия в Украйна превърна Кирил Петков от политик между другите в политическото лице на нацията.
И смекчи критиките към него, които преди това – в месеците, откакто е министър-председател, се бяха изострили, независимо от рекордното според „Алфа Рисърч“ одобрение за правителството му.
Част от тези критики са естествени – резултат от присъщата на журналистиката критическа функция спрямо управляващите, която е ключов тест за демократичните им качества.
Тук обаче се прокрадваше едно нездраво очакване към медиите – да критикуват, но ако може не новата власт, а ГЕРБ, все едно че продължават да са на власт.
Втората част от критиките е самозащитна – тя идваше от онези, които се чувстваха заплашени от разследванията на дейността им, инициирани от управляващите. Разбираемо, но съшито с бели конци.
Третият тип критици бяха изнервени от нарушения комфорт на познатото – що за политик е Кирил Петков, след като не прилича на другите политици, даже като че ли гради публичния си образ напук на тях.
