Цените на стоките от така наречената малка потребителска кошница в България продължават да се повишават, като тенденцията показва устойчив ръст на месечна и годишна база, показва анализ на КНСБ.
По данни на синдиката, през май е отчетено увеличение от под 1% на месечна база, което на пръв поглед изглежда минимално, но се натрупва във времето и води до сериозен годишен ръст.
Очаквания за двуцифрена инфлация
От КНСБ посочват, че прогнозите за двуцифрен ръст на годишна база вече се потвърждават.
Според анализа, макар увеличенията да са малки месечно, тяхното натрупване през годината води до осезаем натиск върху домакинствата.
Най-силен ръст при хляба и зеленчуците
Най-сериозно поскъпване се наблюдава при основни хранителни продукти, като особено отчетлив е ръстът при хляба.
„Това, което ни прави впечатление и е притеснително, е по отношение на хляба, който отчита най-големия ръст на месечна база, откакто правим това изследване. С близо 3% е скочила цената само спрямо предния месец“, заяви Петър Мишев от КНСБ в ефира на Bulgaria On Air.
По негови думи, ако тенденцията се запази, годишното увеличение при хляба може да достигне между 15% и 20%.
Сериозно поскъпване има и при зеленчуците. При краставиците и доматите се отчита ръст между 50% и 70% спрямо миналата година.
Международни фактори и внос
Според анализа, причините за поскъпването включват:
по-високи цени на пшеницата на световните пазари
климатични фактори и очакван недостиг
увеличени разходи за горива и торове
по-голям дял на вносна продукция
Тези фактори оказват натиск както върху цените на храните, така и върху родното производство.
Единствена стабилност при млечните продукти
Като положителна тенденция се отчита задържане на цените при млечните продукти.
Според експертите това се дължи на засилен обществен и медиен натиск, както и на проверки от страна на регулаторните органи.
Въпреки това цените остават високи и натоварват потребителите.
Предложени мерки за най-уязвимите домакинства
От КНСБ предлагат въвеждане на директни субсидии за домакинства с ниски доходи, които да покриват базова потребителска кошница.
Идеята е най-уязвимите групи да получават финансова помощ, еквивалентна на около 60 евро на седмица.
Синдикатът подчертава и разликата между:
таван на цените (който според тях изкривява пазара)
таван на надценките (който смятат за по-работещ механизъм)
