Най-рано на 13 години българските деца да могат да си създават профили в социалните мрежи и платформите за видеосподеляне и то след като родител изрично позволи. Това предвиждат промени в Закона за закрила на детето, предложени от ГЕРБ.
Според текстовете на внесения от бившия образователен министър Красимир Вълчев проект на закон без родителско съгласие присъствието на децата в социални мрежи като Facebook и Instagram или платформи за видеосподеляне като YouTube и TikTok ще е възможно чак след като навършат 16 години. С позволение от родител това ще може да става и от 13-годишна възраст, но не по-рано, а разрешението родителите ще могат да оттеглят по всяко време.
„Деца под 16-годишна възраст може да използват услугите, предоставяни от платформи за споделяне на аудио и видео съдържание под надзора на техните родители или настойници или на педагогически специалисти в образователни институции, когато това ползване е за образователни цели“, се казва в един от текстовете.
На практика това означава, че, например, един тийнейджър на 15 години, ако няма позволение от настойниците си да си направи профил, все пак може да гледа образователни клипчета в YouTube с майка си или своя учителка.
Как се планира да се прилагат новите правила?
За да се спазва забраната, вносителите на законопроекта предвиждат да бъде разработено „технологично средство“. Отговорността за това следва да поеме Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Въпросното технологично решение ще се интегрира в платформите. То следва да удостоверява възрастта на децата. През него ще се получава и оттегля и родителското съгласие. Също оттам ще могат да се въвеждат и времеви ограничения за това колко дълго децата да използват конкретна онлайн услуга, както и блокиране на достъп до определени интернет адреси или приложения.
Министерството на иновациите и дигиталната трансформация според предложението трябва да поддържа регистър на онлайн доставчиците на услуги за социални медийни платформи и платформи за споделяне на аудио и видео съдържание. Онези доставчици, които не са регистрирани, няма да имат право да предлагат услугите си на непълнолетните у нас.
За да се гарантират правата на децата и защитата на техните лични данни са предвидени санкции за нарушения в размер на 10 милиона евро.
Между другото: Забрана за телефони в училище
Междувременно през преходните и заключителни разпоредби към законопроекта за изменения и допълнения в Закона за закрила на детето се предлага и забраната за използването на мобилни телефони в училище.
За въпросната забрана се говореше много по времето на 51-ото Народно събрание, когато начело на образователното министерство бе Красимир Вълчев от ГЕРБ. Целта беше тя да влезе в сила още от ноември 2025 г.
Още по темата
Телефоните в час, религията и другите промени в образованието може да останат за следващия парламент
Забраната за използване на мобилните телефони в училищата беше една от много образователни промени, залегнали в законопроекта за изменение на основния училищен закон, който предизвика остри реакции. Проблемът с него беше най-вече въвеждането на задължително обучение по „Добродетели и религии“. Това стана и причина реформата в образованието да не се случи въпреки напъните на властта в последните дни на нейното управление тя да бъде окончателно гласувана в пленарната зала.
В действителност и сега действа подобна забрана, но тя заставя учениците единствено „да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове“.
Идеята в предлаганите сега поправки е тя да бъде разширена като в Закона за предучилищното и училищното образование се запише учениците „да не използват мобилни средства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства“.
Какви са целите на предложението
Авторите на предложените текстове отбелязват, че децата със собствени телефони у нас прекарват средно между 2.5 и 3 часа дневно в социалните мрежи, увреждайки мозъка, зрението, съня и психичното си здраве вместо да формират умения.
В мотивите се посочват резултатите от изследвания, които представят негативните ефекти от прекарването на много време в социалните мрежи – тревожност, депресия, чувство на самота, когнитивно нетърпение, дефицит на концентрация, обездвижване и пристрастяване към екраните. Именно тези проблеми имат намерение да решат вносителите с поправките.
Цитира се и проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което пък открива обратна зависимост – по малкото време пред мобилни устройства води до по-добри резултати по математика.
Друга цел на промените е да се защитят личните данни на децата, както изисква Общият регламент за защитата на данните, който предвижда забрана за обработването на данните на деца под 16 години, без съгласието на родител и изцяло за до 13-годишните.
Родителите одобряват, но е малко вероятно да заработи
Проучване на социологическата агенция „Мяра“ от края на 2025 г. показа, че 75% от родителите в България одобряват евентуална забрана на социалните мрежи за деца.
Още по темата
Под забрана: Деца с фалшиви самоличности ще населят социалните мрежи
Експертите обаче смятат, че дори подобна забрана да звучи като бързо решение, ще бъде по-скоро символичен акт, отколкото реално приложима мярка. Според тях подрастващите бързо ще преодолеят ограничението като си направят фалшиви профили и така ще бъдат изложени дори на повече рискове.
Идеите, които се предлагат сега в България, не са нови за европейските страни. Неотдавна Европейският парламент поде темата за забраната на достъпа на деца до социални мрежи, като планът е мярката да стане повсеместна в Европейския съюз. Става дума за предложението за т. нар „цифрово пълнолетие“. То на практика, представлява същото, което се предлага в момента и у нас – забрана за достъп до социални мрежи, платформи за видео споделяне и асистенти с изкуствен интелект за лица под 16 години без изрично родителско разрешение и минимална възраст от 13 години за достъп до всяка социална мрежа.
Някои страни вече разработват своите „технологични средства“, за да го наналожат. Гърция, например, участва в пилотната програма на ЕС, в рамките на която разработва инструмент за проверка на възрастта на непълнолетните. В Дания също се работи за въвеждане на такава система за верификация на възрастта. Единствено в света Австралия обаче прие действащо законодателство, което да ограничава достъпа на деца до социални мрежи.
