Владимир Николов: Веригите се ангажират да свалят цените на храните с около 15%

Търговските вериги са изразили готовност за понижение на цените на хранителните продукти с около 15%, след проведени разговори с представители на властта, съобщи депутатът от Прогресивна България Владимир Николов в интервю за bTV.

По думите му вече има представен план за реални действия, които трябва да доведат до понижение на цените в близко бъдеще.
Очакван ефект върху цените

„От веригите вече дойдоха с план как да намалят цените средно с около 15%. Съвсем скоро ще има реални мерки и реален резултат, който ще бъде усетен от всички нас“, заяви Николов.

Според него инициативата има за цел да покаже реалното образуване на цените и да изясни къде по веригата се натрупват надценки.
Примери за ценови разлики

Николов даде пример с разликите в цените на основни хранителни продукти между различни държави в Европа.

„Не е нормално едно масло, което се пакетира в Сърбия, в Германия да струва едно евро, а в България да струва две.“

Той подчерта, че целта е потребителите да имат по-ясна представа за формирането на крайната цена.
Инициативата „Кошница с грижа“

По-рано министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви подготовка на инициативата „Кошница с грижа“, в която ще участват търговски вериги. Темата е цитирана и от OFFNews.bg.
Коментар за държавни финанси и икономика

В по-широк политико-икономически контекст Николов коментира и състоянието на държавния бюджет, като посочи, че реалният дефицит може да е по-висок от официално обявения.

Той заяви, че част от приходите са били изтеглени предварително, което според него влияе на финансовата рамка за следващата година.
Дигитализация и администрация

Депутатът засегна и темата за административните разходи, като отбеляза, че броят на служителите в публичния сектор е нараснал, въпреки намаляващото население.

Като решение той посочи ускорена дигитализация на държавните услуги, по примера на други европейски държави.
Политики за семейства и майчинство

Николов коментира и проблемите на пазара на труда, свързани с майките с малки деца, като посочи липсата на достатъчно детски ясли като основен проблем.

Според него много жени биха се върнали на работа по-рано, ако има налична инфраструктура за грижа за децата.