Три милиона българи останаха излъгани от приватизацията

Точно 30 години след старта на масовата приватизация в България през 1996 г., анализът на процеса показва сериозни проблеми и неизпълнени обществени очаквания, съобщава Вестник Дума.

Вместо очаквани дивиденти за близо 3 милиона граждани, включили се чрез бонови книжки, голяма част от активите са останали неизползвани или обезценени. Данни от Централния депозитар показват наличието на над 2 милиона „спящи“ лични сметки с ценни книжа, чиято номинална стойност се оценява на над 1 милиард евро, но реалната им пазарна стойност остава неясна.
Проблемът със „спящите“ акции

Голяма част от акциите, придобити по време на приватизацията, никога не са били активирани или управлявани от собствениците си.

В различни периоди се обсъждаше идеята тези активи да бъдат централизирани в държавен фонд, включително в контекста на т.нар. Сребърен фонд.

Според бившия финансов министър Владислав Горанов, подобни мерки не представляват национализация, а защита на обществения интерес:

„В никакъв случай подобно разпореждане с тях не може да се оприличи на национализация. Подобно действие е в защита на обществения интерес…“
Концентрация на активи и проблеми в моделa

Според анализи по време на приватизационния процес са създадени десетки инвестиционни структури, като част от тях с времето са прекратили дейност.

Наблюденията сочат, че значителна част от контрола върху предприятията е бил концентриран в ограничен брой фондове и мениджъри, докато реалните дребни акционери са останали с минимална полза.
Административни и финансови бариери

Експерти посочват, че една от основните причини за „замразените“ активи е сложната процедура по достъп и управление.

Гражданите често са изправени пред:

нужда от инвестиционен посредник
административни такси
сложни процедури при наследяване

Въпреки дигитализацията и възможността за проверка чрез ПИК код, голяма част от активите остават неизползвани.