Земята обърка часовниците. От 2027 година идва голяма промяна

Светът се готви за историческа промяна в измерването на времето, която ще влезе в сила на 20 май 2027 година. Международните специалисти решиха да премахнат практиката за добавяне на допълнителни секунди към световното време, използвана повече от половин век, за да компенсира неравномерното въртене на Земята. Решението беше взето на Генералната конференция по мерки и теглилки във Версай, съобщава „Евронюз“. За обикновените хора промяната ще остане незабележима, но за компютърните системи, телекомуникациите и сателитната навигация тя има огромно значение.
Защо досега добавяхме секунди към времето

Оказва се, че времето, което отчитат най-точните часовници на планетата, невинаги съвпада напълно с астрономическото време.

Причината е в самата Земя. Тя не се върти около оста си с абсолютно постоянна скорост. Въртенето й претърпява малки изменения под въздействието на различни природни процеси.

Международното координирано време, известно като UTC, се основава на изключително прецизни атомни часовници. За да не се разминава прекалено с астрономическото време, определяно от въртенето на планетата, от 1972 г. се използва специална корекция.

Когато се натрупа достатъчно голяма разлика, към официалното време се добавя една секунда. Така в определени случаи последната минута на деня продължава не 60, а 61 секунди.

От въвеждането на тази практика досега са добавени общо 27 секунди. Последната подобна корекция е направена в края на 2016 година.
Един час подарък за всички. Идва зимното часово време
Една-единствена секунда може да предизвика хаос

За хората допълнителната секунда е практически незабележима. За съвременните технологии обаче тя може да се окаже сериозно изпитание.

Банковите транзакции, мобилните комуникации, интернет сървърите, електроенергийните мрежи и системите за сателитна навигация разчитат на изключително точно синхронизиране.

Внезапното добавяне на секунда изисква специални технически настройки. В миналото подобни корекции вече са причинявали проблеми в компютърни системи и онлайн услуги.

Още по-голямо безпокойство предизвиква възможността за обратна корекция.

През последните години Земята е преминавала през периоди, в които се върти малко по-бързо. Това означава, че вместо да бъде добавена секунда, в бъдеще може да се наложи една секунда да бъде премахната.

Подобна операция никога досега не е извършвана и специалистите предупреждават, че последиците за цифровата инфраструктура са трудно предвидими.
Какво решиха учените във Версай

На срещата си във Версай на 15 октомври международните представители приеха резолюция, с която слагат край на досегашния механизъм.

В официалния документ на Международното бюро по мерки и теглилки изрично е записано:

„Непрекъснатото координирано универсално време UTC ще влезе в сила на 20 май 2027 г.“

Това означава, че повече няма да се правят периодични корекции чрез добавяне или изваждане на отделни секунди.

Резолюцията постановява още, че максимално допустимата разлика между UTC и времето, определяно от въртенето на Земята, ще бъде 3600 секунди, или един час.

Това обаче не означава, че още догодина часовниците ще изостанат с цял час. Такава разлика би могла да се натрупа едва в много далечно бъдеще, а специалистите ще продължат да наблюдават въртенето на планетата.
Ще трябва ли да променяме часовниците си в България

Добрата новина е, че новата система няма да изисква никакви действия от обикновените хора.

Часовниците, телефоните и компютрите ще продължат да показват времето по познатия начин. Няма да се налага да ги сверяваме или настройваме специално заради промяната през май.

Новото правило няма отношение и към преминаването между лятното и зимното часово време.

В България сезонната смяна на часа ще продължи да се извършва по действащите европейски правила. През 2027 г. часовниците ще бъдат преместени с един час напред на 28 март и върнати назад на 31 октомври.

Най-съществените промени ще настъпят в системите, които работят с изключително точни измервания на времето. Сред тях са сателитната навигация, астрономическите наблюдения, геодезията и големите комуникационни мрежи.