Щайга ударничка! Мая Манолова разкри най-големия трик на веригите

София изпревари Виена и Берлин по цени на основни храни, четири вериги отнесоха санкции за 110 000 евро

Една обикновена пластмасова щайга за 3,50 евро може да носи на собственика си приходи от по 365 евро годишно. Не защото е направена от специален материал или има някаква уникална функция, а защото според председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова български производители плащат по 1 евро без ДДС при всяко внасяне на стока в определени търговски вериги.

Именно тази щайга се превърна в главен герой в студиото на БНТ. Манолова я нарече „щайга-ударничка“ и я посочи като пример за практика, която според нея натоварва допълнително родните производители на плодове и зеленчуци. Разходът не остава само за сметка на стопаните, а може да се пренесе и в крайната цена, която плаща потребителят.
Щайга за 3,50 евро, наем от 1 евро при всяка доставка

По думите на Манолова четири от големите търговски вериги задължават доставчици на плодове и зеленчуци да използват определен вид щайги. Производителите внасят депозит, равен на стойността на съда – 3,50 евро, а при всяко доставяне на стока плащат още 1 евро без ДДС, или 1,20 евро с ДДС.

Така една и съща щайга може да носи приходи многократно, докато се използва за различни доставки. Ако бъде начисляван наем всеки ден в продължение на година, сумата достига 365 евро без ДДС – повече от сто пъти стойността на самия съд.

„Това е нещо като чадърите на морето, само че работи целогодишно“, обясни Манолова пред БНТ.

Според нея практиката поставя производителите в неизгодна позиция, защото допълнителният разход се натрупва върху цената на доставяната продукция. При плодовете и зеленчуците, където конкуренцията и разходите за производство са сериозни, всяка допълнителна такса може да свие печалбата на стопанина или да се отрази на цената на рафта.

От една от веригите обяснили, че щайгите се измиват и дезинфекцират, като за целта се транспортират до Румъния. Манолова заяви, че това обяснение предстои да бъде проверено. Въпросът е дали начисляваната сума отговаря на реалните разходи за обслужване на съдовете и дали условията за доставчиците са справедливи.
Сигналът е в КЗК, глобата може да е солена

По случая е подаден сигнал до Комисията за защита на конкуренцията. Според Манолова антимонополният орган трябва да провери отношенията между големите търговски вериги и техните доставчици, включително дали има нелоялна търговска практика.

Председателят на КЗП посочи, че при доказано нарушение санкцията може да достигне до 10% от оборота на съответната верига. Това обаче не означава, че глоба в такъв размер вече е наложена – решението зависи от проверката и правната оценка на компетентния орган.

Случаят с щайгата поставя по-големия въпрос за скритите разходи по пътя на храната от производителя до магазина. Доставната цена не е единственото перо в сметката. Транспортът, опаковките, складирането, обработката и договорените такси също могат да се отразят върху крайната стойност на продукта.

Когато доставчикът няма реална възможност да избира между различни условия за достъп до голям пазар, подобни изисквания могат да се превърнат в сериозен проблем. Дали точно това се случва в случая с щайгите, предстои да бъде установено от проверката.
София изпревари Виена и Берлин по цените на храните

Манолова заяви още, че сравненията, направени от КЗП в рамките на проверките, показват по-високи цени на основни хранителни продукти в София, отколкото във Виена и Берлин. По думите ѝ разликите между доставните и продажните цени на някои стоки у нас също били в пъти по-големи, отколкото в Германия.

Тя обърна внимание, че търговските вериги заемат огромен дял от пазара на хранителни стоки. По данни, цитирани от нея, оценките за дела им варират между 60% и 70% от търговията на дребно с храни.

Според Манолова това прави условията, които веригите поставят на доставчиците, особено важни за целия пазар. Когато голяма част от продажбите минава през ограничен брой търговци, производителите могат да се окажат зависими от договорните им изисквания.

Сравнението с Германия е особено чувствително, тъй като именно там са базирани собствениците на две от най-големите вериги у нас. Манолова твърди, че българските потребители плащат по-високи цени при по-неизгодни условия, отколкото германските купувачи.

За да се направи пълна оценка на подобни сравнения, е важно да се отчитат конкретните продукти, марките, разфасовките, данъците и периодът на наблюдение. Самата разлика между доставна и продажна цена също не е автоматично доказателство за нарушение, но може да бъде основание за допълнителна проверка, когато има съмнения за нелоялни практики.
110 000 евро санкции за етикети и фалшиви промоции

Манолова съобщи, че е подписала четири наказателни постановления на обща стойност над 110 000 евро за заблуждаващи търговски практики. Сред посочените нарушения са разминавания между цената на етикета и сумата, маркирана на касата, както и промоции, при които обявеното намаление не се отразява реално в цената.

Друг проблем са кампаниите с твърде ограничени количества. Според Манолова в някои случаи от рекламираните промоционални стоки имало само по няколко броя още в първия ден. Така клиентът може да влезе в магазина с намерението да купи продукт на намалена цена, да не го намери и да избере други стоки.

Подобна практика може да бъде заблуждаваща, ако рекламата създава невярно впечатление за наличността или условията на промоцията. Затова потребителите трябва да проверяват не само големия надпис „намаление“, но и конкретната цена на касовата бележка.

За наложените санкции съобщи и БНР. КЗП посочва, че наказателните постановления са за установени нарушения, но конкретните търговци не са назовани в публичното съобщение. Размерът на санкцията и окончателният изход на всяко производство зависят от приложимите законови процедури.
Кухнята в Пловдив и въпросът откъде идва храната

Проверките засегнаха и безопасността на готовите ястия. Манолова коментира установените от Българската агенция по безопасност на храните проблеми в кухня-майка в Пловдив, която приготвя храна за топлите витрини на голяма търговска верига.

По думите ѝ хигиената в помещенията и състоянието на технологичното оборудване били на много ниско ниво. Липсвали и документи, които да удостоверят произхода на използваните продукти. Това е съществен въпрос, защото проследимостта позволява да се установи откъде идва храната, какъв е срокът ѝ на годност и дали отговаря на изискванията за безопасност.

Манолова уточни, че проверката по документите продължава. Докато не бъдат събрани и проверени всички доказателства, не може да се прави окончателен извод за произхода и качеството на всяка отделна съставка.

По информацията, огласена от контролните органи, са били затворени и две топли точки в други супермаркети – в София и Пазарджик. Проверките обхванали и склад, в който били открити месни продукти с изтекъл срок на годност. Продължава документалната проверка дали стоката е извозена и унищожена по установения ред.
„Чудодейните“ добавки също са под лупа

КЗП проверява и търговци, които рекламират хранителни добавки с обещания за лечение на множество заболявания. Манолова даде пример с продукти, за които се твърди, че помагат едновременно при стомашно-чревни проблеми, нервно напрежение и автоимунни заболявания. В някои реклами на билки и съставки като глухарче и куркума се приписвали дори свойства да лекуват рак.

Подобни обещания трябва да бъдат проверявани внимателно. Хранителната добавка не е лекарство и не може да се рекламира като средство за лечение на заболявания без необходимите основания. Според Манолова особено уязвими са възрастните хора, които могат да бъдат подведени от внушения за бързо и универсално излекуване.

Комисията ще проверява дали рекламните твърдения са подкрепени с надлежна документация и доказателства. Манолова предупреди, че при подобни схеми търговецът понякога изчезва, след като е продавал продукта за кратък период.
Кой плаща сметката накрая?

От щайгата за 3,50 евро до цената на храната на касата веригата на разходите е дълга. Всяка такса може да изглежда малка сама по себе си, но когато се начислява при всяка доставка, тя се натрупва. Ако производителят няма възможност да я поеме от печалбата си, разходът може да се прехвърли към следващото звено – и в крайна сметка към купувача.

Точно затова проверките на договорите между веригите и доставчиците са не по-малко важни от проверката на етикетите. А дали „щайгата-ударничка“ е пример за нелоялна търговска практика, или таксата покрива реални услуги, трябва да стане ясно след проверката на компетентните институции.

Междувременно потребителят може да направи най-лесното – да сравнява цените, да проверява касовата бележка и да не се доверява сляпо на всеки червен етикет или обещание за чудодейно лечение.