Цели ромски семейства избират живот извън България

Все повече ромски семейства напускат България и се установяват трайно в чужбина, показва мащабно теренно изследване на учени от Българска академия на науките. Според данните се наблюдава съществена промяна спрямо предишни години, когато основно сезонни работници заминаваха временно зад граница.

Днес тенденцията е различна – цели семейства преместват живота си в други европейски държави, търсейки по-добри доходи, сигурност и възможности за образование.
Несигурна работа и ниски доходи

Според участниците в проучването една от основните причини за емиграцията остава липсата на стабилна заетост и ниското заплащане в България.

Жители на различни населени места разказват за случаи на работа при непълно осигуряване и трудови практики, които според тях ги поставят в неравностойно положение.

„Работих в месокомбината пет години. Наложи се да закарам колежка от махалата до болницата. Тя чак тогава разбра, че няма осигуровки. По-късно стана ясно, че работодателят ми и мен е водил на 4 часа“, разказва 62-годишен мъж от Асеновград.

В други региони сезонната заетост продължава да бъде основен източник на доходи, което затруднява дългосрочното финансово планиране на семействата.
Обезлюдяване на квартали и населени места

Изследването отчита, че в редица градове все повече млади хора заминават за държави като Германия и Полша.

Това води до видими демографски промени, като в някои квартали значителна част от населението вече живее извън страната. На места възрастните родители остават сами, докато децата и внуците им изграждат нов живот в чужбина.

Според учените процесът се ускорява през последните години и се превръща в трайна миграционна тенденция.
Доходите в чужбина променят стандарта на живот

Изследователите отчитат и сериозни разлики във финансовите възможности между работещите в България и тези, които се трудят в Западна Европа.

Натрупаните спестявания позволяват на част от завърналите се мигранти да инвестират в собствено жилище и недвижими имоти. В някои населени места се наблюдава покупка на по-големи домове извън традиционните ромски квартали, което постепенно променя жилищната карта на градовете.
Социална интеграция и образование

Освен икономическите причини, важен мотив за преселване се оказва усещането за равнопоставеност и възможност за развитие.

„Тук, като ти кажат ром, има някакво ограничение. Българи и роми – така се делим. Там няма разделение. Чувстваш се като гражданин на държавата, в която си. Там си равен с всички“, споделя 25-годишна жена от Царево.

Особено силен ефект се наблюдава при децата на мигрантите. Според проучването много от тях получават достъп до по-добро образование, усвояват чужди езици и продължават обучението си във висши учебни заведения.

Учените посочват, че вече има примери за млади хора от семейства на български емигранти, които завършват специалности като архитектура и дентална медицина, след като са израснали в други европейски държави.
Какво показва изследването

Според авторите на проучването икономическите фактори остават водещи, но решението за емиграция все по-често се влияе и от желанието за по-добро качество на живот, по-сигурна трудова среда и по-добри перспективи за следващото поколение.

Данните показват, че миграцията вече не е временна стратегия за допълнителни доходи, а дългосрочен избор за все повече семейства.